За предишни части на локумката:
Част 2
Част 1
Радосвет мечтае да се ожени. За красива жена, мила, кротка,
разумна, образована жена. Въпреки, че е изгодна партия, жените на обръщат почти
никакво внимание на Радосвет. Той е галантен, издокаран и вежлив, но това сякаш
е идеалната маскировка, за да не бъде забелязан от нежния пол. Поканите за
срещи сякаш минават покрай ушите на младите дами и те ги подминават само с леко
хихикане… С наближаването на Христовата възраст отчаянието на Радосвет започва
да преминава в лека паника, че НИКОГА няма да се ожени.
Харалампи също има проблем с жените. Той пое пътя на монашеството с
дълбокото убеждение, че това е негово призвание. Светската суета, амбиции и
стремежи му бяха чужди и отегчителни. Той копнееше за тишина и служба на Бога.
С назначаването му за викариен епископ в града и напускането на манастира,
започнаха неговите проблеми с жените. Те го обявиха за много духовен (т.е. млад, красив и обаятелен) и след служба тълпи благочестиви християнки го причакват и
се хвърлят да му искат благословия. Така Харалампи откри съществуването на
припадалките. Жени, почитателки на духовници, които обикалят църковните служби
по всички храмове, където служи любимият им клирик. Те слушат в захлас
проповедите му, но нищо от думите не достига да тях. Те са напълно отдадени на
захласа си от духовника…
Заради тях Харалампи е принуден да си сменя номера на GSM-а на всеки 15 дни,
защото за толкова време припадалките го научават и започват да му звънят
непрекъснато, за да му задават „Духовни въпроси”…
Понякога, много рядко, двамата братя успяват да отделят време от
забързаното си ежедневие и да се срещнат за малко. Сядат, въздишат съкрушено:
„Ех, тези жени!...” и се замислят, всеки над своя си проблем. Седят така и се
наслаждават на тишината.
|
