Радосвет и Харалампи са заети хора, имат и си и офис менинджъри.

Радосвет я нарича така, защото тя се обижда от секретарка. Той я нае, за да изглежда офисът му подобавъщо: тя е на 21 години с мерки 90-60-90. Затруднява се да произнесе думата "клавиатура", а е абсурд да я напише правилно. За да я напечата на компютъра са й необходимими 7 мин. Но винаги е усмихната и отговаря с: Да, шефе и винаги да!

Това дава на Радосвет такава увереност, че той само за това я държи на работа.

Харалампи го нарича секретар и го завари на поста, когато той самият постъпи в канцеларията. Г-н Бурнов бе служил на трима викарийни епископа, докато заемаше този пост. Той бе идеалният секретар: точен, делови, никога не закъсняваше и пишеше 400 знака в минута, въпреки, че нито едно писмо и текст в митрополията не се нуждаеше от такава скорост.

В нашия църковен живот има една голяма празнина. И тя се състои в това, че този живот все още не е описан, а да не говорим, че не е възпят (с изключение на поезията на г-жа Надежда Любенова, която скоро ще бъде представена в “Църковен егоист”). Нашият църковен живот е представен само в: 1. църковните новини и хроники, които съответстват на Свещеното Писание за богословието и в 2. обширната област на църковните клюки, които съответстват на Свещеното Предание в Църквата. По същата богословски обоснована логика църковните новини извират от недрата на църковните клюки, които не само подхранват новините, но и ги тълкуват и оживотворяват. Но как се случва това, какво събитие стои зад една суха новина малко хора знаят. Затова “Църковен егоист” стартира за първи път у нас Църковен сапунен сериал, който разказва за живот в Църквата такъв какъвто е. Сериал, който разкрива главните действащи лица, оставащи невидими в хрониките, механизмите, които задвижват съдбовните събития, но остават скрити за обикновените редови миряни.